Крилата си не съм разтварял

До днес крилата си не съм разтварял...

И в синия простор на радостта не съм летял!

А в огъня на чувствата си съм изгарял...

И твърд като скала срещу стихии съм стоял!...

Като ненужни дните, времето раздава...

И само  спомен блед е вчерашният ден...

И огънят от миналото пепел става.

Аз от превратностите съм му уморен!

Това е истината проста и жестока...

Часовникът на времето във нея се върти,

чрез него хората  променяха посоки,

но бледата надежда да блести...