Aug 7, 2013, 2:00 PM

Крилата си не съм разтварял 

  Poetry » Phylosophy
392 0 0
До днес крилата си не съм разтварял...
И в синия простор на радостта не съм летял!
А в огъня на чувствата си съм изгарял...
И твърд като скала срещу стихии съм стоял!...
Като ненужни дните, времето раздава...
И само спомен блед е вчерашният ден...
И огънят от миналото пепел става.
Аз от превратностите съм му уморен!
Това е истината проста и жестока...
Часовникът на времето във нея се върти,
чрез него хората променяха посоки,
но бледата надежда да блести...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??