Криле
Уморени са крилете ми
от толкова летене срещу вятъра.
Превиха се и раменете ми,
а аз съм все така, както някога.
Задъхвам се от скритите си болки
и често спирам дъх да си поема.
Силите ми стават все по-малко
след всеки път, в който съм ранена.
Уморена е душата ми
от толкова прераждане и срещи.
Не се разбирам явно със съдбата си
и тя ме връща да поправям грешки.
Дори и уморени,
аз крилете винаги ще нося!
Закъде са те без мене...?
А мечтите ми без тях... какво са?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
