19.04.2021 г., 2:56 ч.

Криле 

  Поезия
453 2 5

Уморени са крилете ми

от толкова летене срещу вятъра.
Превиха се и раменете ми,
а аз съм все така, както някога. 
Задъхвам се от скритите си болки
и често спирам дъх да си поема.
Силите ми стават все по-малко
след всеки път, в който съм ранена.
Уморена е душата ми 
от толкова прераждане и срещи.
Не се разбирам явно със съдбата си
и тя ме връща да поправям грешки.
Дори и уморени, 
аз крилете винаги ще нося!
Закъде са те без мене...?
А мечтите ми без тях... какво са?

 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  882 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??