Apr 19, 2021, 2:56 AM

Криле

  Poetry
775 2 5

Уморени са крилете ми

от толкова летене срещу вятъра.
Превиха се и раменете ми,
а аз съм все така, както някога. 
Задъхвам се от скритите си болки
и често спирам дъх да си поема.
Силите ми стават все по-малко
след всеки път, в който съм ранена.
Уморена е душата ми 
от толкова прераждане и срещи.
Не се разбирам явно със съдбата си
и тя ме връща да поправям грешки.
Дори и уморени, 
аз крилете винаги ще нося!
Закъде са те без мене...?
А мечтите ми без тях... какво са?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Изписано в душата 🇧🇬

Изписано в душата
BGN 15.00
1.5K 1

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...