Apr 19, 2021, 2:56 AM

Криле 

  Poetry
353 2 5

Уморени са крилете ми

от толкова летене срещу вятъра.
Превиха се и раменете ми,
а аз съм все така, както някога. 
Задъхвам се от скритите си болки
и често спирам дъх да си поема.
Силите ми стават все по-малко
след всеки път, в който съм ранена.
Уморена е душата ми 
от толкова прераждане и срещи.
Не се разбирам явно със съдбата си
и тя ме връща да поправям грешки.
Дори и уморени, 
аз крилете винаги ще нося!
Закъде са те без мене...?
А мечтите ми без тях... какво са?

 

© Галина Кръстева All rights reserved.

Произведението е включено в:
  720 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??