Крилете на мъжа са скрити в душата,
в копнежа му да литне към свободата.
Не от перо, а от мечти се тъкат,
и всеки полет е дар от съдбата.
Силен е мъжът, но не от стомана,
а от любов, що в сърцето му пламва.
С крилете си той носи свят безкраен,
разперени в устрем – дух непоклатим.
Но що са криле без вятър в простора?
Що е мъжът без топлина на зората?
Крилете му блестят най-ярко тогава,
когато обича – тогава е цяла.
И литва нагоре, към звездна земя,
всяко падане го учи на сила сама.
Крилете на мъжа – те не остаряват,
докато обича, докато мечтае.
© Веселин Алексиев Всички права запазени