Крилете на мъжа са скрити в душата,

в копнежа му да литне към свободата.

Не от перо, а от мечти се тъкат,

и всеки полет е дар от съдбата.

Силен е мъжът, но не от стомана,

а от любов, що в сърцето му пламва.

С крилете си той носи свят безкраен,

разперени в устрем – дух непоклатим.

Но що са криле без вятър в простора?

Що е мъжът без топлина на зората?

Крилете му блестят най-ярко тогава,

когато обича – тогава е цяла.

И литва нагоре, към звездна земя,

всяко падане го учи на сила сама.

Крилете на мъжа – те не остаряват,

докато обича, докато мечтае.