RainaVakova
431 2760
22.02.2018 г., 14:48 ч.

Критична възраст 

  Поезия » Друга
451 11 9

На своя си хаплив език луна 
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.

 

Отдавна не живея на ръба
и грешките повторно не допускам.
Светците ли в дуел със съвестта
пробождат нелогичния ми мускул?

 

Те вярват, че от смях или сълза
най-равната черта ще ме пречисти.
Над пропастта надвесена стоя
и крия се на Господа под шлифера.

 

А той ще се престори след това
(когато пуши и се кашля важно),
че скрит е в дрипавия музикант
и ... всичкото ми бягство е напразно.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истински разкош! Чудесна си, Райне!
  • Неподражаема!
  • Всъщност задаваш отговори, Райне – точно в липсата на логика се крие чарът на мускула, чието пречистване идва само след най-равната кардиограма.

    Страхотно!
  • Чудесен стих, написан по твоя неподражаем начин!...
  • Скрила се нашата на топло под шлифера и си мисли, че ще избяга от себе си. Такъв филм няма.
  • Каква визия само - с ранг на равносметка! И главното поднесена чрез рядко оригинална поезия. Всеки ден размишлявам над тази тема, която и покойният проф. Иван Слаников анализира във великолепната си книга "Отношенията Бог - Свят". Но в твоето чудесно стихотворение, Райна, намерих неочакван отговор - Бог малко се интерисува от нас. Дали защото сме под шлифера му и просто не ни забелязва, или просто защото бидейки във всичко, той не може вече да бъде Себе си..."и всичкото ни бягство е напразно." Поставям творбата в Любими.
  • Хубаво е!
  • Разкош!
  • Еха! Е, как е на Господ под шлифера? Шегувам се. Много ми хареса!
Предложения
: ??:??