Критична възраст
На своя си хаплив език луна
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба
и грешките повторно не допускам.
Светците ли в дуел със съвестта
пробождат нелогичния ми мускул?
Те вярват, че от смях или сълза
най-равната черта ще ме пречисти.
Над пропастта надвесена стоя
и крия се на Господа под шлифера.
А той ще се престори след това
(когато пуши и се кашля важно),
че скрит е в дрипавия музикант
и ... всичкото ми бягство е напразно.
