Петра (Петя Цонева)
45 158
3.11.2019 г., 9:46 ч.

Крива мечта 

  Поезия » Друга
693 3 3

Волен лъч върху бялата сянка на синьото крета –

ветровете му счупиха кост от предлятна звезда. 

И сега върху своята тиквена селска карета
го е впрегнала с цигански пъстри юзди есента.

 

И е станала хърбаво циганско конче мечтата.

Метваш черга на нея и пак я подкарваш на юг.

Колелетата скърцат напряко през дивия лапад

сякаш срича от пръстен буквар небосводът неук.

 

Тъй вървим по земята, мечтите си яхнали криво – 
ту залитаме в някой изровен от болките яз, 
ту с копита на някакво щастие лудо и диво
си пришпорваме старото конче в галоп на Пегас.

 

И прескачаме дните, и къщите – сякаш за малко

онзи лъч окуцял ни е станал вълшебно крило.

Сякаш пак са се ширнали звездните детски пързалки 
и мигът ни е върнал един доживотен залог.

 

Сякаш някъде в мъртвата кост са небесните двери

и сломеният устрем е тайна пътека до там. 
И когато сърцето от силната болка трепери, 
се създава опорната точка на Божия храм.

© Петя Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Богата образност, въздействаща метафоричност... Поздравления, Петя!
  • Чудесна символика! Но "счупиха кост", "мъртвата кост", на фона на хубавия рисунък нещо не ми се връзват.
  • Характерен за теб рисунък!
Предложения
: ??:??