28.08.2010 г., 14:58

Крива себичност

1.4K 0 8

Аз не умирам в огньове,

само изгарям частично.

Нямам и нужда от помощ,

крива е мойта себичност.

 

Алтер ли бе, его ли беше?

Няма кого да попитам.

Денем летят гласове,

нощем съня ми подритват.

 

Топлите устни на мрака

твърде са смъртни, уви...

Време измислено бяга,

казват "Мига улови"...

 

Аз не надбягвам тъгата си,

само поспирам при нея.

Хвърляме малко отпадъци,

после на чисто живеем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...