Кротка молба към крадеца, оставил стъпките в снега
Не ми вземай мечтата, крадецо!
Тази ми е последната.
Малко стръкче кокиченце
върху пряспата легнало.
Аз не вярвам през пролетта
да отгледам мечтите си.
Само бурен в мен вече расте
и повитица.
.
Как да храня със празна гръд?
На четирдесет?
В сняг без път старостта
слага следите си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
