1.01.2018 г., 1:36

Кротни се

1.1K 3 4

(На една отчаяна съпруга.)

 

Ще подмина с усмивка мъглата в света ти измислен.

Самочувствие – нула. И шизофрения приятел.

Пожелавам ти обич. Вълнуваща, трайна и истинска.

Дето да те измъкне от този безмислен театър.

 

Много тъжно е всъщност... Това дето мислех – се случи.

Любовта от строшено-лепената ваза изтече.

Не възкръсва доверие, няма как да се получи.

Но признавам ти, с театъра стигна ужасно далече.

 

Напиши си на листче това, дето всъщност тежи ти.

Спри с лъжите. Свали 30-ина килца... и кротни се.

Ще е хубаво, ако осъмнете вярно честити.

Подминавам с усмивка сега... и желая ти смисъл! 

:) 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита Нова 2018-та, Вълшебнице! Разказвай ни своите приказки, а ние само ще притихваме и ще слушаме. Бъди!
  • Мерси, мерси!.. Оставям това стихо на миналата година и на жената, живееща в измислен свят и самокоментираща се от Фалшиви профили. Просто исках да си знае, че на мен реалната картина ми е ясна.
    Честита Нова Година, хора! Нека бъде Истинска, вълнуваща, смислена, позитивна, здрава, влюбена, добра, вдъхновена и... просто прекрасна!
  • Хубаво пожелание! Поздрави за стиха, Павлина, и Ч.Н.Г.!
  • Пак си съвършена, Павлинка! ЧНГ! Не ти пожелавам мисъл. Имаш я. Пожелавам ти издръжливо перо, та да напишеш още много такива хубави творби!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...