6.02.2009 г., 22:10 ч.

Крясък 

  Поезия » Друга
828 0 18
Ще те крещя
след всяка седмица с лисичи дири.
От трън - на глог, през шепата сачми.
Преди край лакътя на петъка ми да отсвири
зиг-заг от капки -
кървави следи.
    
Преди викът ми да повисне -
умъртвена птица,
в захапката на вчерашния ден.
Сега
устата ми е откопчана белезница
на изстрел пушечен -
от теб до мен.
    
Ще те крещя,
без дума даже да ти проговоря.
(без друго думите са само лов)
Остава краят,
като жадна двойна цев отворен -
смъртта е също форма на любов.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??