Крясък
Ще те крещя
след всяка седмица с лисичи дири.
От трън - на глог, през шепата сачми.
Преди край лакътя на петъка ми да отсвири
зиг-заг от капки -
кървави следи.
Преди викът ми да повисне -
умъртвена птица,
в захапката на вчерашния ден.
Сега
устата ми е откопчана белезница
на изстрел пушечен -
от теб до мен.
Ще те крещя,
без дума даже да ти проговоря.
(без друго думите са само лов)
Остава краят,
като жадна двойна цев отворен -
смъртта е също форма на любов.
© Радост Даскалова All rights reserved.
