Крясъкът на любовта
Ах, Вселено!
Защо ме ти делиш от моята любов единствена,
от едното нещо що на тоя свят е истина?!
В миг щом зърна мойта свята страст,
не остава помен от копнежа за пари и власт.
Но щом волята ти е да сме разделени,
нека всички да ме гледат възмутени,
как сълзите ми за миг не спират и порой, след порой, а мъките не са безброй...само една разполовена душа,
недовършен шедьовър, крясъкът, който до днес не успях да заглуша... крясъкът на любовта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анонимна Авторка Всички права запазени
