Ах, Вселено!
Защо ме ти делиш от моята любов единствена,
от едното нещо що на тоя свят е истина?!
В миг щом зърна мойта свята страст,
не остава помен от копнежа за пари и власт.
Но щом волята ти е да сме разделени,
нека всички да ме гледат възмутени,
как сълзите ми за миг не спират и порой, след порой, а мъките не са безброй...само една разполовена душа,
недовършен шедьовър, крясъкът, който до днес не успях да заглуша... крясъкът на любовта