Ах, Вселено!

Защо ме ти делиш от моята любов единствена,

от едното нещо що на тоя свят е истина?!

В миг щом зърна мойта свята страст,

не остава помен от копнежа за пари и власт.

Но щом волята ти е да сме разделени,

нека всички да ме гледат възмутени,

как сълзите ми за миг не спират и порой, след порой, а мъките не са безброй...само една разполовена душа, 

недовършен шедьовър, крясъкът, който до днес не успях да заглуша... крясъкът на любовта