23.09.2020 г., 10:47 ч.  

Кръг 

  Поезия » Философска, Авторска песен, Свободен стих, Друга
445 0 0

Лицето ти скрито на тъмно в моя ум
Най-дълбоката бездна в очите ми -
Очите отвъд моята душа
Над езика ми проблясва само твоето докосване
Някога бях свободен, но сега съм в капан
Някога бях затворен, но сега съм навън
Изпивам сълзите, които пророниш
Разпилявам страховете, които ми хвърлиш
Помисли си, че не го почувствах?
Помисли си, че не мога да вкуся? 
Изпит от бягство през илюзии
Разпилян в капан от мечти
Пленен завинаги изглежда
Чувстваш ли болката, която чувствам аз?
Болката, която в мен разяжда
Носиш ли оковите, които нося аз?
Онези, които протриват сурово
Всеки път думите са три
Всеки път числото говори
И когато отвориш очи
И помислиш, че съм там
Осъзнаваш, че това е просто сън.

© Antoni Stanev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??