23.09.2020 г., 10:47  

Кръг

866 0 0

Лицето ти скрито на тъмно в моя ум
Най-дълбоката бездна в очите ми -
Очите отвъд моята душа
Над езика ми проблясва само твоето докосване
Някога бях свободен, но сега съм в капан
Някога бях затворен, но сега съм навън
Изпивам сълзите, които пророниш
Разпилявам страховете, които ми хвърлиш
Помисли си, че не го почувствах?
Помисли си, че не мога да вкуся? 
Изпит от бягство през илюзии
Разпилян в капан от мечти
Пленен завинаги изглежда
Чувстваш ли болката, която чувствам аз?
Болката, която в мен разяжда
Носиш ли оковите, които нося аз?
Онези, които протриват сурово
Всеки път думите са три
Всеки път числото говори
И когато отвориш очи
И помислиш, че съм там
Осъзнаваш, че това е просто сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Antoni Stanev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...