23.09.2020 г., 10:47  

Кръг

865 0 0

Лицето ти скрито на тъмно в моя ум
Най-дълбоката бездна в очите ми -
Очите отвъд моята душа
Над езика ми проблясва само твоето докосване
Някога бях свободен, но сега съм в капан
Някога бях затворен, но сега съм навън
Изпивам сълзите, които пророниш
Разпилявам страховете, които ми хвърлиш
Помисли си, че не го почувствах?
Помисли си, че не мога да вкуся? 
Изпит от бягство през илюзии
Разпилян в капан от мечти
Пленен завинаги изглежда
Чувстваш ли болката, която чувствам аз?
Болката, която в мен разяжда
Носиш ли оковите, които нося аз?
Онези, които протриват сурово
Всеки път думите са три
Всеки път числото говори
И когато отвориш очи
И помислиш, че съм там
Осъзнаваш, че това е просто сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Antoni Stanev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...