23.09.2020 г., 10:47  

Кръг

862 0 0

Лицето ти скрито на тъмно в моя ум
Най-дълбоката бездна в очите ми -
Очите отвъд моята душа
Над езика ми проблясва само твоето докосване
Някога бях свободен, но сега съм в капан
Някога бях затворен, но сега съм навън
Изпивам сълзите, които пророниш
Разпилявам страховете, които ми хвърлиш
Помисли си, че не го почувствах?
Помисли си, че не мога да вкуся? 
Изпит от бягство през илюзии
Разпилян в капан от мечти
Пленен завинаги изглежда
Чувстваш ли болката, която чувствам аз?
Болката, която в мен разяжда
Носиш ли оковите, които нося аз?
Онези, които протриват сурово
Всеки път думите са три
Всеки път числото говори
И когато отвориш очи
И помислиш, че съм там
Осъзнаваш, че това е просто сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Antoni Stanev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...