Sep 23, 2020, 10:47 AM  

Кръг 

  Poetry » Phylosophy, Authors song, Free verse, Other
449 0 0

Лицето ти скрито на тъмно в моя ум
Най-дълбоката бездна в очите ми -
Очите отвъд моята душа
Над езика ми проблясва само твоето докосване
Някога бях свободен, но сега съм в капан
Някога бях затворен, но сега съм навън
Изпивам сълзите, които пророниш
Разпилявам страховете, които ми хвърлиш
Помисли си, че не го почувствах?
Помисли си, че не мога да вкуся? 
Изпит от бягство през илюзии
Разпилян в капан от мечти
Пленен завинаги изглежда
Чувстваш ли болката, която чувствам аз?
Болката, която в мен разяжда
Носиш ли оковите, които нося аз?
Онези, които протриват сурово
Всеки път думите са три
Всеки път числото говори
И когато отвориш очи
И помислиш, че съм там
Осъзнаваш, че това е просто сън.

© Antoni Stanev All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??