27.05.2007 г., 19:18

КРЪГОВРАТ

952 0 1
 

          К  Р  Ъ  Г  О  В  Р  А  Т


Пътуват влаковете на живота,

в безкрайно дългия си кръговрат.

Безгрешно знаят своята посока

и никога не ще спрат.


А ние, пътниците от перона,

сме длъжни да пътуваме със тях.

И всеки уж избира си вагона,

а го обзема неочакван страх.


Вагонът се оказа втора класа,

а той за първа беше си мечтал,

но няма смелостта да се пренася,

когато влака бърз е полетял.


Че може колелата бързи,

във вихъра си до го повлекат

и никой няма там да го потърси,

а влаковете - те ще отлетят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...