27.05.2007 г., 19:18

КРЪГОВРАТ

949 0 1
 

          К  Р  Ъ  Г  О  В  Р  А  Т


Пътуват влаковете на живота,

в безкрайно дългия си кръговрат.

Безгрешно знаят своята посока

и никога не ще спрат.


А ние, пътниците от перона,

сме длъжни да пътуваме със тях.

И всеки уж избира си вагона,

а го обзема неочакван страх.


Вагонът се оказа втора класа,

а той за първа беше си мечтал,

но няма смелостта да се пренася,

когато влака бърз е полетял.


Че може колелата бързи,

във вихъра си до го повлекат

и никой няма там да го потърси,

а влаковете - те ще отлетят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...