May 27, 2007, 7:18 PM

КРЪГОВРАТ

  Poetry
951 0 1
 

          К  Р  Ъ  Г  О  В  Р  А  Т


Пътуват влаковете на живота,

в безкрайно дългия си кръговрат.

Безгрешно знаят своята посока

и никога не ще спрат.


А ние, пътниците от перона,

сме длъжни да пътуваме със тях.

И всеки уж избира си вагона,

а го обзема неочакван страх.


Вагонът се оказа втора класа,

а той за първа беше си мечтал,

но няма смелостта да се пренася,

когато влака бърз е полетял.


Че може колелата бързи,

във вихъра си до го повлекат

и никой няма там да го потърси,

а влаковете - те ще отлетят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Янакиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...