4.08.2022 г., 16:32

Кръговрат на доброто

460 4 8

Подобно на зрънце пшеничено
в утробата на майката - Земя
засяваме с грижа, отглеждаме напоително
доброто в детската душа.

 

С пример учим, че доброто е заразно.
Ключ универсален е за всеки вход.    
Направиш ли добро, не е напразно,
след време ще дари богато плод. 

 

Доброто често се забравя, 
човешка слабост или пък черта…
То не винаги е оценено,
макар, че…  има си цена!

 

Доброто е  слънце, леда разтопява,   
а върви ли  ръка за ръка с обичта,
детето пораства и недей се съмнява,
вече възрастен, сее  любов към света.

 

Естествен  кръговрат … на доброто! 
Нека всеки се включи в сеитбата!
Златен житен клас, пораснал високо…
„Да жънем добро!“ е заветът на библията!

 

Нека всеки ден е Ден на добротата!
Представете си какъв би бил света!
Приятели, за да затворим кръговрата,
добро  завещайте на вашите деца!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи, Миночка и за поставянето на стиха ми в "любими"! Много се надявам тук, около нас и в глобален план отношенията да станат по-човечни и светът по-добър.
  • Дани, прекрасно стихотворение, изпълнено с чувства и призив за добро. Всички имаме нужда от добро и си права, че колкото по - вече добро правим, толкова светът ще е по спокоен и приветлив. А децата са като попивателна, те най бързо го освояват! Хареса ми и те поздравявам!
  • Много ти благодаря, Боряна,за хубавия коментар и за поставянето на стиха в "любими". Оставаме с надежда за по-добро време!
  • Прекрасен апел за доброто, което ако се посее в душичките на децата, то светът утре ще е едно по- добро място за живот! 🌹
  • Да, в това е проблемът, Тони. Днешният ден е тревожен, манипулируем, неискрен. Надявам се в семейството да се започне от дребните неща. За това е моят апел.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....