Как бързо времето лети!
Живота е забързал своя бяг.
И побелелите наши коси,
мъдро, мъдро блестят.
И гледаш някак отстрани,
кое е правда и неправда.
Взираш се в човешките съдби
и болката в сърцето се обажда.
Тъгуваш по отминалите дни,
но знаеш няма да се върнат.
Бъди човек и остани,
в живота все така забързан!
© Дора Гочева Всички права запазени