Как бързо времето лети!
Живота е забързал своя бяг.
И побелелите наши коси,
мъдро, мъдро блестят.
И гледаш някак отстрани,
кое е правда и неправда.
Взираш се в човешките съдби
и болката в сърцето се обажда.
Тъгуваш по отминалите дни,
но знаеш няма да се върнат.
Бъди човек и остани,
в живота все така забързан!
© Дора Гочева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
