До болка как ми е познато

туй чувство, че си въздесъщ,

напират силите в телата

и крачиш с увереност по своя път.

А после като миг изтичат покрай теб годините

и силите изчезват като минал сън,

оглеждаш се и с надежда търсиш пак картините

на младостта и песните на птиците навън.

Сега обаче други крачат с увереност,

дори не мислят те за старостта,

а ти с тъга се връщаш през годините

да търсиш сили в младостта.

Такъв е кръговратът на годините,

минават бързо, сякаш кадър са от филм,

тъй както сменят се сезоните,

в живота неусетно идва есента…