Кръстопът без път
И пак гори небето. Жадно е по пладне,
а в кръчмата над халба мижат едни и същи.
Две циганчета дебнат, нещичко да краднат
от пълната със призраци, отдавна празна, къща.
На бавната река не се препира никой
и времето забравя към онзи свят да бърза.
Полето си е цяло, без белег от мотика,
а хлябът не пораства до златен клас и жътва.
Затуй и в магазина тефтерът за вересии
е списък с десетина роднини или сватове,
които са намерили на рафтовете криви
живот със вкус назаем, мухлясал като вафла.
Не гнездят даже птици на гарата без покрив.
В ронливи некролози задиря вятър църквата.
А аз съм там, където преди да е започнал,
на щастието пътят прекръства се и свършва.
Свързани произведения
Коментари
-
Рисуваш с думи, Магьоснице!
-
Толкова е силно, че ме остави без дъх...
Покланям се на огромния ти талант, Райне! -
"..живот със вкус назаем, мухлясал като вафла..."
Силен, болящ стих!...Почитания за майсторството, Райне!...
Кръстопът без път - портрет на безнадеждност.
И изхода животът не предлага.
А чужди думи - щастие и нежност,
щом гладния ръка за хляб протяга... -
Всеобхватна картина на днешната тъжна реалност!
Харесах и съдържателното заглавие на стиха.
Поздрави! -
Еха!
-
Тъжно, но изненадващо точно и адекватно на реалността. А тя тепърва ще става все по-мрачна, за да достигне до пълната безнадеждност. Ромчетата ще изкласят - сигурен съм. В техните мургави ръчички е светлото "бъдеще" на нацията. Поздравление за творбата, Райна. Напоследък проявяваш неприкрит вкус към гражданската поезия.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
