И пак гори небето. Жадно е по пладне,
а в кръчмата над халба мижат едни и същи.
Две циганчета дебнат, нещичко да краднат
от пълната със призраци, отдавна празна, къща.
На бавната река не се препира никой
и времето забравя към онзи свят да бърза.
Полето си е цяло, без белег от мотика,
а хлябът не пораства до златен клас и жътва.
Затуй и в магазина тефтерът за вересии
е списък с десетина роднини или сватове,
които са намерили на рафтовете криви
живот със вкус назаем, мухлясал като вафла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up