Кръстопътно затишие
КРЪСТОПЪТНО ЗАТИШИЕ
Дошъл си и си тръгнал, без да знам.
Дъха ти аз защо ли не усетих?
Къде потегляш – непознат и сам –
по стръмни, неизбродени пътеки?
Прегърнала съм чаша с липов чай
и мисля – в тази ненормална зима,
че можеше да кажеш две слова,
с които да позная, че те има.
И върнеш ли се – миг да постоиш,
преди да си прекрачил прага,
ще те посрешнат моите очи –
защото аз не мога да избягам.
Душа разпънала на кръстопът,
у тебе ще притихвам неусетно,
докато слушам как мълви снегът,
преди отвън напълно да просветне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени