Кръв и стомана
Утринният въздух галеше ризниците,
напрежение имаше сред войниците,
за бой редиците им бяха подредени,
за предстоящата битка въоръжени.
Сигнал за атака издават,
железни воини се спускат,
към победа се устремяват,
бойни знамена се развяват,
конници напред препускат,
шпорите в конете забиват,
към схватката наближават
и с враговете се сблъскват,
всеобщо клане настана,
гибел хората обхвана.
Кръвожаден бяс завладя бойците,
във кърви целите обляни са те,
погледи обезумели изпод шлемовете искрят,
остри саби изтребителна кървава песен шептят.
Бойното поле потънало е в кръв,
мъжете се бият сурово, със стръв,
дълги копия свирепо мушкат,
извити остриета секат,
мощен удар приковава войник на земята,
стомана се забива през доспехите в плътта.
Трещи боздуган огромен,
звучи злочест стон предсмъртен,
лети стрела от арбалет,
пада прободен конник клет.
Тежки брони кънтят,
големи щитове звънтят,
стоманен меч свисти,
кръвта бързо шурти,
тъжен вятър вее,
над мъртвите жалее.
декември 2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виталий Георгиев Всички права запазени
