Кръводаряване
Кръводаряване
Над мене страшно бял тавана
виси и почва да расте...
А колко болка насъбрана
Душата ми ще побере?..
Лежа по гръб, в тавана гледам,
във тоя стенещ небосвод,
а там се появява бледа
надежда плаха за Живот...
Във унес тръпен се потапям
до днес не преживян такъв-
ще имам значи аз побратим
и той ще носи мойта кръв...
А тя е като старо вино
събрало в млади бъчви сласт,
но може и да е горчива
и със кипяща още страст...
Във вените ми тя се блъска
изглежда тесни са и те-
неукротена нежност пръска
и в банката сега тече...
И любовта ми е във нея-
във всяка капка дето днес
във друга вена ще прелея,
че даже избухлива смес
възможно е да се получи,
ако една Любов и там
възползва се от тоя случай
с Живота, който ще й дам...
И като мен ще се преражда
и тя самата ден след ден
щом тая, Вечната пражажда
за нов Живот и дам от мен...
...И може да се срещнем двама
във някой ден на Кръстопът,
че то на Път засита нямам,
а тая страст ще й дадат
сега, изтичащите капки
от моята дарена кръв,
но даже и да е за кратко
аз знам ще я позная пръв:
по нещо, за което няма
определение дори,
а с интуицията само
е трудно да се обясни...
Кръвта ми значи: има свое
Излъчване, което сам
долавям аз и казвам: „ То е!.”
...И никога не бъркам, знам!..
д-р Коста Качев.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
