Гризеш живота до побъркване,
като корица плесенясал хляб,
подхвърлен я от милосърдие,
я от злоба, или на инат.
Зъбите се оказват здрави
и стържат кучешкия пай,
а някой там се забавлява-
живот безпочвен,няма край.
Разкапваш се от чужда болка,
попила в твоето сърце,
белязан си,това е -толкоз,
ако не искаш - не живей!
Кой би могъл да управлява
едно терзано същество,
попаднало сред мръсна плява
на елитарно общество?
Разкъсан си от двете сили
и мъчиш се да се държиш.
Какво до тук са съградили,
за да ликуваш и тъжиш?
Поглъщай гадната отрова,
прицеждай всеки гнил микроб,
за да излезеш от обкова
на този кучешки живот.
© Миночка Митева Всички права запазени