Кучета го яли
Съседът ми отсреща е вдовец.
За другите е странникът на блока,
понеже пише стихове на свещ,
а няма пуканата пара за тока.
И слънцето му кима с "добър ден",
ала в очите му живец не пали.
Ще поздрави, минавайки край мен.
Денят му, негов - кучета го яли.
Той зъзне и на жега, и на студ.
За оня свят изпусна вчера влака
и нощем пише като някой луд
писма до своята жена - да чака!
Ще дойде ден (и нека, по-добре),
когато тежкото небе ще се отвори.
И без това отдавна му се мре
и все за бялата си смърт говори.
А вечер пише стих след стих
и сам-самичък с призраци воюва.
Съседът е човечец хрисим, тих -
не вика гръмко и дори не псува.
Душата си прегризва сам до кръв,
по-склонен е да се обеси тихо,
отколкото да ви посочи с пръст,
виновници за черните си стихове.
Съзирам във очите ви един въпрос -
защо ви занимавам със съседа...
Смъртта не струва пукнат грош,
ако животът като смърт те гледа.
Юлия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
И благодарности с пожелания за успешна седмица!
