Кучета го яли
Съседът ми отсреща е вдовец.
За другите е странникът на блока,
понеже пише стихове на свещ,
а няма пуканата пара за тока.
И слънцето му кима с "добър ден",
ала в очите му живец не пали.
Ще поздрави, минавайки край мен.
Денят му, негов - кучета го яли.
Той зъзне и на жега, и на студ.
За оня свят изпусна вчера влака
и нощем пише като някой луд
писма до своята жена - да чака!
Ще дойде ден (и нека, по-добре),
когато тежкото небе ще се отвори.
И без това отдавна му се мре
и все за бялата си смърт говори.
А вечер пише стих след стих
и сам-самичък с призраци воюва.
Съседът е човечец хрисим, тих -
не вика гръмко и дори не псува.
Душата си прегризва сам до кръв,
по-склонен е да се обеси тихо,
отколкото да ви посочи с пръст,
виновници за черните си стихове.
Съзирам във очите ви един въпрос -
защо ви занимавам със съседа...
Смъртта не струва пукнат грош,
ако животът като смърт те гледа.
Юлия
© Юлия All rights reserved.
И благодарности с пожелания за успешна седмица!
