Кукер
Аз пред тебе.
Ти във мен.
Спри се да чуеш
как се удрям в теб.
Като в празна стомна чанове.
И тогава усетила
този зов за хоро.
В очите омесила
любовно жито.
Подай ми ръка!
Забрави къде съм!
Нима има следа
от духове в леса.
Като пазител-кукер
дрънчах в теб.
В омарния жупел
стопих те от лед.
Нима чановете ми ще отрежеш?
Нима ще заспиш без хоро?
Повярвала в бабини брътвежи,
че кукер не обича все гонещ зло.
... в зло се превръща накрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Графит Диамант Всички права запазени
