Въглен (Графит Диамант)
12 16
21.03.2008 г., 21:36 ч.

Кукер 

  Поезия
559 0 3

Аз пред тебе.

Ти във мен.

Спри се да чуеш

как  се удрям в теб.

Като в празна стомна чанове.

И тогава усетила

този зов за хоро.

В очите омесила

любовно жито.

Подай ми ръка!

Забрави къде съм!

Нима има следа

от духове в леса.

Като пазител-кукер

дрънчах в теб.

В омарния жупел

стопих те от лед.

Нима чановете ми ще отрежеш?

Нима ще заспиш без хоро?

Повярвала в бабини брътвежи,

че кукер не обича все гонещ зло.

... в зло се превръща накрая...

© Графит Диамант Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??