Въглен (Графит Диамант)
12 16
Mar 21, 2008, 9:36 PM

Кукер 

  Poetry
558 0 3

Аз пред тебе.

Ти във мен.

Спри се да чуеш

как  се удрям в теб.

Като в празна стомна чанове.

И тогава усетила

този зов за хоро.

В очите омесила

любовно жито.

Подай ми ръка!

Забрави къде съм!

Нима има следа

от духове в леса.

Като пазител-кукер

дрънчах в теб.

В омарния жупел

стопих те от лед.

Нима чановете ми ще отрежеш?

Нима ще заспиш без хоро?

Повярвала в бабини брътвежи,

че кукер не обича все гонещ зло.

... в зло се превръща накрая...

© Графит Диамант All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??