Не мога така, погледни ме - побърках се!
В ъгъла тъмен безмълвно стоя,
сложи ме там - към стената обърната
и ме забрави, останах сама.
Имаше време, когато не спираше
да ме обичаш и в слънце, и в сняг.
Заедно бяхме, играехме, тичахме,
винаги заедно в сълзи и в смях.
Беше прекрасно, чувствах се сигурна,
знаех, че никой не ще ме рани.
Тайни споделяхме в нощите тихичко,
всичко си казвахме чак до зори. ...