23.01.2008 г., 23:58

куклени емоции

661 0 3
 КАТО  НА КУКЛА НА КОНЦИ ЖИВОТА МИ ВЪРВИ
                                                      о Колко                 арогантен е
                                                      в целУвки            в приятелство
                                                        в мечти                    дори
                                                                     от всички
                                                                 рани  ме  боли
                                                                     плача  без
                                                                         сълзи
                                                                       за всяка     
                                                                 рана  -  семе   в
                                                        мен       израства         и
                                                    тази       Каменна стена        расте
                                                и            виждам огЛЕдалНИ         роли
                                           в                              новий                            ден
                                                                     но тези рани
                                                                         бъдещи
                                                                        отбягвам
                                                                    близо    съм но
                                                                 кукло     -      вода
                                                                в                          мен
                                                             за нови                    роли
                                                           ме                                  нагажда
 БЛИЗО СЪМ НО ДЯВОЛЪТ ВЪВ МЕН  ЕМОЦИИТЕ СКРИШОМ ГИ ПРЕРАЖДА               







 




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dimitar Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...