voda (Елица Ангелова)
586 14113
26.10.2008 г., 21:01 ч.  

Есента 

  Поезия » Пейзажна
943 0 23

Пристига тя – със стъпки уморени,

нарамила товар от плодове.

В нозете й – тревички осланени,

в косите й – мъгли и ветрове.

 

Отрекли всички минали сезони,

последните цветя й правят път.

Дърветата люлеят тъжни клони,

отронват жълти листи. И мълчат.

 

Тъгуваме за прелетните птици,

макар че  те ще се завърнат пак.

Остават тук врабчета, гургулици...

приели кротко своята съдба.

 

Пристига тя – със стъпки уморени.

Рисува с нови цветове света.

За малко ще се спре до теб, до мене –

 прелюдия добра  на пролетта.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??