Пристига тя – със стъпки уморени,
нарамила товар от плодове.
В нозете й – тревички осланени,
в косите й – мъгли и ветрове.
Отрекли всички минали сезони,
последните цветя й правят път.
Дърветата люлеят тъжни клони,
отронват жълти листи. И мълчат.
Тъгуваме за прелетните птици,
макар че те ще се завърнат пак.
Остават тук врабчета, гургулици...
приели кротко своята съдба. ...