Есента
Пристига тя – със стъпки уморени,
нарамила товар от плодове.
В нозете й – тревички осланени,
в косите й – мъгли и ветрове.
Отрекли всички минали сезони,
последните цветя й правят път.
Дърветата люлеят тъжни клони,
отронват жълти листи. И мълчат.
Тъгуваме за прелетните птици,
макар че те ще се завърнат пак.
Остават тук врабчета, гургулици...
приели кротко своята съдба.
Пристига тя – със стъпки уморени.
Рисува с нови цветове света.
За малко ще се спре до теб, до мене –
прелюдия добра на пролетта.
© Елица Ангелова All rights reserved.
