29.01.2010 г., 18:30

Куражът да се надяваш

1.1K 0 8

Любовта е борба

и усилие.

Подвиг!

Намерение да пиеш

от жива вода.

Тя е повод за полет,

когато не знаеш

да летиш,

но усещаш,

че имаш крила...

Любовта пренарежда

отново нещата

и душата облича

в премяна от сняг

без петно.

Не оставя следи от тревога.

Няма връщане вече

и крачка назад...

Любовта е от Бога

и тя ни спасява...

Като палуба идва

сред бурно море...

Любовта е куражът

да се надяваш,

че оттатък ще видиш

спокойно небе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво!!!Не мога да се стърпя да покажа и едно мое стихче по темата,което някак си се допълва с твойто!!

    Тя, любовта е нежна,
    задъхана, копнежна...
    Тя, любовта е сладка,
    дори и малка капка...

    Тя, любовта е порив
    и не търпи окови...
    Тя, любовта е чувство,
    феерия и изкуство...

    Тя горе е в небето,
    в природата, в морето...
    Тя тамо е, където
    намери я сърцето...

    КА
  • Радвам се, че този стих ви е докоснал. Благодаря ви за тези коментари. Желая на всички ви да имате любовта в своя живот. Тогава той наистина ще си е струвал. Бъдете!
  • Поздарви за хубавия стих ,Руми!!!

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/14/2SdmOsnVZYY
  • Поздравления, Руми!
  • Прекрасно!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...