Кутре
----
На Ани
Изплашена, че любовта все пак ще вземе да се случи,
а ти – след вечност самота – да те обичат се отучи,
оставяш я като кутре за ласката ти да подскача,
затваряш своето сърце и катинари му окачваш
Недей! Не помниш ли, че ти сама кутре такова беше.
За поглед от добри очи, за шепичка любов скимтеше.
Веднъж родени на света, така са всичките любови –
мечтаят да ги приютят, а във замяна са готови
душата си да съдерат срещу погалване в замяна…
недей да казваш „Прав ѝ път!“. Пусни я. Нека да остане.
Сърцето ти не е приют. Това го знам, но знам, че също
там има само прах и студ като във запустяла къща.
Прозорците му отвори. Да влезе слънце на талази.
И малкото кутре пусни, то тази светлина ще пази!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
