Marmadun (Таня Георгиева)
79 114
2.08.2018 г., 0:41 ч.

Кутре 

  Поезия » Друга
741 1 2

----
На Ани

 

Изплашена, че любовта все пак ще вземе да се случи,
а ти – след вечност самота – да те обичат се отучи,
оставяш я като кутре за ласката ти да подскача,
затваряш своето сърце и катинари му окачваш
Недей! Не помниш ли, че ти сама кутре такова беше.
За поглед от добри очи, за шепичка любов скимтеше.
Веднъж родени на света, така са всичките любови –
мечтаят да ги приютят, а във замяна са готови
душата си да съдерат срещу погалване в замяна…
недей да казваш „Прав ѝ път!“. Пусни я. Нека да остане.
Сърцето ти не е приют. Това го знам, но знам, че също
там има само прах и студ като във запустяла къща.
Прозорците му отвори. Да влезе слънце на талази.
И малкото кутре пусни, то тази светлина ще пази!

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми! Прекрасно послание!
  • Приласкаваме го това "кутре", а то се храни с парченца от сърцата ни...Цената, за това, да с чувстваш жив и потребен...
Предложения
: ??:??