Къде
Къде така си тръгнал ти, къде?
Тъй жарко пари пясъкът нозете,
понесени от бурни ветрове на вихъра
летят крилете.
Тъй сиво ти се струва синьото небе.
И по-дълбоко сякаш е моретo.
Самотна чайка сухо крайче си кълве
и вие като вълк нахално псето.
И барът празен ти се струва,
и чашата е наполовина празна.
Обгърната във дим нощта танцува..
Ти, свел глава, ръмжиш, но не приказваш.
Забулени от тежки снегове
са спомените пазени в сърцето.
Оставили са белег на лицето ти
и болката, и тез сълзи проклети!
Къде отиде слънчевата радост?
Дали не гониш нея в този мрачен ден?
Нима излязъл си от онзи страшен замък,
във който сам държеше себе си във плен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Всички права запазени
