Къде
Къде така си тръгнал ти, къде?
Тъй жарко пари пясъкът нозете,
понесени от бурни ветрове на вихъра
летят крилете.
Тъй сиво ти се струва синьото небе.
И по-дълбоко сякаш е моретo.
Самотна чайка сухо крайче си кълве
и вие като вълк нахално псето.
И барът празен ти се струва,
и чашата е наполовина празна.
Обгърната във дим нощта танцува..
Ти, свел глава, ръмжиш, но не приказваш.
Забулени от тежки снегове
са спомените пазени в сърцето.
Оставили са белег на лицето ти
и болката, и тез сълзи проклети!
Къде отиде слънчевата радост?
Дали не гониш нея в този мрачен ден?
Нима излязъл си от онзи страшен замък,
във който сам държеше себе си във плен?
© Вероника All rights reserved.
