30.04.2019 г., 10:50

Къде е Бог

497 4 7

Къде е Бог? – на вятъра във силата,

в дъждовен ромон, шепнейки.....вали.

На всеки връх планински – там, над билото

с оставени завинаги следи.

 

Нима не е на птиците във песните,

в пронизващ звук из земната ни шир?

И също насред изворите – бесните,

устро́или си незатихващ пир.

 

Не е ли в писъка, предхождащ раждане

и в сетен дъх на всяка жива твар?

В събуждане, в заспиване, в прераждане,

в мощта да устоиш на свръхтовар.

 

В усмивка на сълзи́, щастливо – ронени,

във пръски светлина, в искри живот.

Във смислите на мигове запомнени,

във жажда на заченатия плод.

 

Къде е Бог? – навътре във душите ни,

в сърцата, в добрината, в радостта.

В това, което движи още дните ни,

в надеждата, във пътя, в любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за споделеното, Tangerine! Поздрави!
  • Да, религията е чисто човешко изобретение. Но
    вярвам, че Той е с нас в трудните моменти, защото е съзнателен разум. Поне така го усещам.
  • Бог е вътре в нас и чрез действията си ние го вселяваме и в средата около нас! Той е в красотата, в светлината, в добрината! Религията е друго- има разлика!
  • Вдъхновяващ стих. Бог е и там, където най-малко го очакваме, винаги с нас в най-трудните моменти!
  • Хареса ми. Да, Бог е навсякъде и във всичко!
    Поздравления!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....