25.04.2014 г., 20:35

Къде го чукаш, къде се пука

2.2K 2 28

Къде го чукаш, къде се пука?!!!

 

 

 

А мислех днес да пиша за любов…

И музата любовна ме споходи,

но нещо в кръста ми изпука, ох!

Май Купидон погрешно ме прободе…

 

Не знам, но сякаш огън ме горя,

а после газиха ме стадо крави?!

Опитах се да стана, да вървя,

но даже не можах да се изправя.

 

Е, как пък точно случи се на мен

и то, когато бях така любовна?!

Навън е слънчево – прекрасен ден,

а аз лежа и чувствам се виновна,

 

защото щях да пиша за любов

и щеше хубав стих да се получи…

Сега очаквам доктор Иванов

с голямата игла да ме набучи.

 

Какво излезе?! Прост радикулит,

но гадничко в капана си ме хвана,

а докторът със поглед дяволит

след прегледа на среща ме покани.

 

Оказа се, че май е за добро,

че не успях да сътворя любовни срички…

То, не за всеки е любовното перо,

но любовта е, мисля си, за всички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хумористичните ти творби страшно ме забавляват! И тук си чудесна! Благодаря ти за настроението, което създаваш!
  • Нинка, благодаря и пак заповядай!
  • Много свежарско!
  • Ха, Бубе, с това обръщение едно време баба ми започваше всяко изречение към мен - Мър, Керанке, какво си.../следват изброени всички бели, дето съм ги натворила, хихи/
  • Благодаря ви, мили хора - Ани, Касиус, Жули, Вале и Ачо! Вашите коментари ми действат точно така, както ви действа на вас моето стихче - образуват ми усмивки в големи количества! Винаги сте добре дошли!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...