Къде изчезнаха усмивките
Къде са улиците чисти? Без дупки.
И градинките с цветя.
Усмивките на хората. Лъчисти.
И дните на безгрижие в града.
Къде изчезна обичта ни?
В омраза, в злоба ли попи?
А радостта къде избяга?
Защо сменихме на сълзи?
Къде изчезна светлината?
Неон в душите заблестя.
В комините се свря гората
и с пукот тъжен отлетя.
Усмивките ни пак върнете.
И нека бъде чист дъждът.
Дарявайте си денем цвете
и вярвайте във чудеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
