Къде са улиците чисти? Без дупки.
И градинките с цветя.
Усмивките на хората. Лъчисти.
И дните на безгрижие в града.
Къде изчезна обичта ни?
В омраза, в злоба ли попи?
А радостта къде избяга?
Защо сменихме на сълзи?
Къде изчезна светлината?
Неон в душите заблестя.
В комините се свря гората
и с пукот тъжен отлетя.
Усмивките ни пак върнете.
И нека бъде чист дъждът.
Дарявайте си денем цвете
и вярвайте във чудеса.
© Христо Костов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
