23.05.2023 г., 7:21

Къде отидоха щастливите ни дни

1.1K 3 14

 

Когато висшите ни кръгове проституират,
двулични са и порочно лицемерни,
как българите да не емигрират
отблъснати от гледките до болка скверни?

Когато заплатите не стигат,
а пенсиите са гарант за глад,
как българите да не емигрират?
Та кой желае да живее в ад?

Когато законите ги газят и убиват
всички със пари и власт,
как българите да не емигрират?
И спирам със въпросите си аз.

Безброй такива мога да задам, но туй е
тема, която всеки може да я продължи.
Промяна искаме, но кой ли ще ни чуе?
Май емигрирали са... и щастливите ни дни...

25.10.2017.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и тук, Иване.
  • Такива са нещата в България, Георги! И скоро май не ще се променят, за съжаление! Поздравление за стиха!
  • Мерси, Катя.
    Абе, има нещо такова, Димо...
  • Либерализъм, демокрация, комунизъм, фашизъм... от едно и също място излизат. И в същината си пак е едно и също.
  • Хубави въпроси на които си дал отговор.
    Умееш да пишеш поезия.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....