May 23, 2023, 7:21 AM

Къде отидоха щастливите ни дни

  Poetry » Civic
1.1K 3 14

 

Когато висшите ни кръгове проституират,
двулични са и порочно лицемерни,
как българите да не емигрират
отблъснати от гледките до болка скверни?

Когато заплатите не стигат,
а пенсиите са гарант за глад,
как българите да не емигрират?
Та кой желае да живее в ад?

Когато законите ги газят и убиват
всички със пари и власт,
как българите да не емигрират?
И спирам със въпросите си аз.

Безброй такива мога да задам, но туй е
тема, която всеки може да я продължи.
Промяна искаме, но кой ли ще ни чуе?
Май емигрирали са... и щастливите ни дни...

25.10.2017.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и тук, Иване.
  • Такива са нещата в България, Георги! И скоро май не ще се променят, за съжаление! Поздравление за стиха!
  • Мерси, Катя.
    Абе, има нещо такова, Димо...
  • Либерализъм, демокрация, комунизъм, фашизъм... от едно и също място излизат. И в същината си пак е едно и също.
  • Хубави въпроси на които си дал отговор.
    Умееш да пишеш поезия.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...