Очите ти се взират в мен.
Изпепеляващ поглед
предвещава края.
И чакам тихо утрешният
ден.
Ще легна тихо в собсвената
стая и ще се сгуша в собствено
легло.
А ти ще чакаш долу гол и гладен,
в тревите остри носещи тегло.
Сега стоя и тихо шия
иглата роклята боде.
Но някой ден ще те открия
приятелю, мое дете.
© Радост Тодорова Всички права запазени